позаякнел

Речник на българския език

1. позаякнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позаякнел е производна форма на позаякна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позаякнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

позаякнел е производна форма на позаякна (мин. деят. несв. прич. м. р.).