позачудил съм

Речник на българския език

1. позачудил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

позачудил съм е производна форма на позачудя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. позачудил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

позачудил съм е производна форма на позачудя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).