позачудил си

Речник на българския език

1. позачудил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

позачудил си е производна форма на позачудя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. позачудил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

позачудил си е производна форма на позачудя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).