позачудил е

Речник на българския език

1. позачудил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позачудил е е производна форма на позачудя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позачудил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позачудил е е производна форма на позачудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).