позачудило е

Речник на българския език

1. позачудило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позачудило е е производна форма на позачудя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позачудило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позачудило е е производна форма на позачудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).