позачуди

Речник на българския език

1. позачуди — сег. вр., 3 л., ед. ч.

позачуди е производна форма на позачудя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. позачуди — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

позачуди е производна форма на позачудя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. позачуди — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

позачуди е производна форма на позачудя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. позачуди — повелително наклонение, ед. ч.

позачуди е производна форма на позачудя (повелително наклонение, ед. ч.).