позачудела

Речник на българския език

1. позачудела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позачудела е производна форма на позачудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. позачудела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

позачудела е производна форма на позачудя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).