позачудвало

Речник на българския език

1. позачудвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позачудвало е производна форма на позачудвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позачудвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позачудвало е производна форма на позачудвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. позачудвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

позачудвало е производна форма на позачудвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. позачудвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позачудвало е производна форма на позачудвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).