позачудвал

Речник на българския език

1. позачудвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позачудвал е производна форма на позачудвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позачудвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позачудвал е производна форма на позачудвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. позачудвал — мин. деят. св. прич. м. р.

позачудвал е производна форма на позачудвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. позачудвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

позачудвал е производна форма на позачудвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).