позачистил

Речник на българския език

1. позачистил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позачистил е производна форма на позачистя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позачистил — мин. деят. св. прич. м. р.

позачистил е производна форма на позачистя (мин. деят. св. прич. м. р.).