позатъжил е

Речник на българския език

1. позатъжил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позатъжил е е производна форма на позатъжа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позатъжил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позатъжил е е производна форма на позатъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).