позатъжило е

Речник на българския език

1. позатъжило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позатъжило е е производна форма на позатъжа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позатъжило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позатъжило е е производна форма на позатъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).