позатъжило

Речник на българския език

1. позатъжило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позатъжило е производна форма на позатъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позатъжило — мин. деят. св. прич. ср. р.

позатъжило е производна форма на позатъжа (мин. деят. св. прич. ср. р.).