позатъжил

Речник на българския език

1. позатъжил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позатъжил е производна форма на позатъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позатъжил — мин. деят. св. прич. м. р.

позатъжил е производна форма на позатъжа (мин. деят. св. прич. м. р.).