позатъжало

Речник на българския език

1. позатъжало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позатъжало е производна форма на позатъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позатъжало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позатъжало е производна форма на позатъжа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).