позатъжал

Речник на българския език

1. позатъжал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позатъжал е производна форма на позатъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позатъжал — мин. деят. несв. прич. м. р.

позатъжал е производна форма на позатъжа (мин. деят. несв. прич. м. р.).