позатъжавал

Речник на българския език

1. позатъжавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позатъжавал е производна форма на позатъжавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позатъжавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позатъжавал е производна форма на позатъжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. позатъжавал — мин. деят. св. прич. м. р.

позатъжавал е производна форма на позатъжавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. позатъжавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

позатъжавал е производна форма на позатъжавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).