позатрудняло

Речник на българския език

1. позатрудняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позатрудняло е производна форма на позатрудня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позатрудняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позатрудняло е производна форма на позатрудня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).