позатруднило

Речник на българския език

1. позатруднило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позатруднило е производна форма на позатрудня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позатруднило — мин. деят. св. прич. ср. р.

позатруднило е производна форма на позатрудня (мин. деят. св. прич. ср. р.).