позатруднил

Речник на българския език

1. позатруднил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позатруднил е производна форма на позатрудня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позатруднил — мин. деят. св. прич. м. р.

позатруднил е производна форма на позатрудня (мин. деят. св. прич. м. р.).