позатоплял

Речник на българския език

1. позатоплял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позатоплял е производна форма на позатоплям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позатоплял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позатоплял е производна форма на позатоплям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. позатоплял — мин. деят. св. прич. м. р.

позатоплял е производна форма на позатоплям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. позатоплял — мин. деят. несв. прич. м. р.

позатоплял е производна форма на позатоплям (мин. деят. несв. прич. м. р.).