позатихнел

Речник на българския език

1. позатихнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позатихнел е производна форма на позатихна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позатихнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

позатихнел е производна форма на позатихна (мин. деят. несв. прич. м. р.).