позатегнели

Речник на българския език

1. позатегнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

позатегнели е производна форма на позатегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позатегнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

позатегнели е производна форма на позатегна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).