позатегнел

Речник на българския език

1. позатегнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позатегнел е производна форма на позатегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позатегнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

позатегнел е производна форма на позатегна (мин. деят. несв. прич. м. р.).