позатегнат

Речник на българския език

1. позатегнат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

позатегнат е производна форма на позатегна (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позатегнат — мин. страд. прич. м. р.

позатегнат е производна форма на позатегна (мин. страд. прич. м. р.).