позасучете

Речник на българския език

1. позасучете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

позасучете е производна форма на позасуча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. позасучете — повелително наклонение, мн. ч.

позасучете е производна форма на позасуча (повелително наклонение, мн. ч.).