позасучело

Речник на българския език

1. позасучело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позасучело е производна форма на позасуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позасучело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позасучело е производна форма на позасуча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).