позасучел

Речник на българския език

1. позасучел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позасучел е производна форма на позасуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позасучел — мин. деят. несв. прич. м. р.

позасучел е производна форма на позасуча (мин. деят. несв. прич. м. р.).