позасукал

Речник на българския език

1. позасукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позасукал е производна форма на позасуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позасукал — мин. деят. св. прич. м. р.

позасукал е производна форма на позасуча (мин. деят. св. прич. м. р.).