позастоял

Речник на българския език

1. позастоял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позастоял е производна форма на позастоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позастоял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позастоял е производна форма на позастоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. позастоял — мин. деят. св. прич. м. р.

позастоял е производна форма на позастоя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. позастоял — мин. деят. несв. прич. м. р.

позастоял е производна форма на позастоя (мин. деят. несв. прич. м. р.).