позастоявал съм

Речник на българския език

1. позастоявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

позастоявал съм е производна форма на позастоявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. позастоявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

позастоявал съм е производна форма на позастоявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. позастоявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

позастоявал съм е производна форма на позастоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).