позастоявал е

Речник на българския език

1. позастоявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позастоявал е е производна форма на позастоявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позастоявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позастоявал е е производна форма на позастоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. позастоявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позастоявал е е производна форма на позастоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).