позастоявало си

Речник на българския език

1. позастоявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

позастоявало си е производна форма на позастоявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. позастоявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

позастоявало си е производна форма на позастоявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. позастоявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

позастоявало си е производна форма на позастоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).