позастоявало

Речник на българския език

1. позастоявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позастоявало е производна форма на позастоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позастоявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позастоявало е производна форма на позастоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. позастоявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

позастоявало е производна форма на позастоявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. позастоявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позастоявало е производна форма на позастоявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).