позастоявал

Речник на българския език

1. позастоявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позастоявал е производна форма на позастоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позастоявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позастоявал е производна форма на позастоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. позастоявал — мин. деят. св. прич. м. р.

позастоявал е производна форма на позастоявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. позастоявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

позастоявал е производна форма на позастоявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).