позастаряло

Речник на българския език

1. позастаряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позастаряло е производна форма на позастарея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позастаряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

позастаряло е производна форма на позастарея (мин. деят. св. прич. ср. р.).