позастареел

Речник на българския език

1. позастареел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позастареел е производна форма на позастарея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позастареел — мин. деят. несв. прич. м. р.

позастареел е производна форма на позастарея (мин. деят. несв. прич. м. р.).