позасилвал

Речник на българския език

1. позасилвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позасилвал е производна форма на позасилвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позасилвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позасилвал е производна форма на позасилвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. позасилвал — мин. деят. св. прич. м. р.

позасилвал е производна форма на позасилвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. позасилвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

позасилвал е производна форма на позасилвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).