позасечете

Речник на българския език

1. позасечете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

позасечете е производна форма на позасека (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. позасечете — повелително наклонение, мн. ч.

позасечете е производна форма на позасека (повелително наклонение, мн. ч.).