позасегнело

Речник на българския език

1. позасегнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позасегнело е производна форма на позасегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позасегнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позасегнело е производна форма на позасегна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).