позарасте

Речник на българския език

1. позарасте — сег. вр., 3 л., ед. ч.

позарасте е производна форма на позараста (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. позарасте — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

позарасте е производна форма на позараста (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. позарасте — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

позарасте е производна форма на позараста (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).