позарасло

Речник на българския език

1. позарасло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позарасло е производна форма на позараста (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позарасло — мин. деят. св. прич. ср. р.

позарасло е производна форма на позараста (мин. деят. св. прич. ср. р.).