позарасли

Речник на българския език

1. позарасли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

позарасли е производна форма на позараста (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позарасли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

позарасли е производна форма на позараста (мин. деят. св. прич. мн. ч.).