позапържило

Речник на българския език

1. позапържило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позапържило е производна форма на позапържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позапържило — мин. деят. св. прич. ср. р.

позапържило е производна форма на позапържа (мин. деят. св. прич. ср. р.).