позапържил

Речник на българския език

1. позапържил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позапържил е производна форма на позапържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позапържил — мин. деят. св. прич. м. р.

позапържил е производна форма на позапържа (мин. деят. св. прич. м. р.).