позапълнило

Речник на българския език

1. позапълнило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позапълнило е производна форма на позапълня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позапълнило — мин. деят. св. прич. ср. р.

позапълнило е производна форма на позапълня (мин. деят. св. прич. ср. р.).