позапълнила

Речник на българския език

1. позапълнила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позапълнила е производна форма на позапълня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. позапълнила — мин. деят. св. прич. ж. р.

позапълнила е производна форма на позапълня (мин. деят. св. прич. ж. р.).