позапълнил

Речник на българския език

1. позапълнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позапълнил е производна форма на позапълня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позапълнил — мин. деят. св. прич. м. р.

позапълнил е производна форма на позапълня (мин. деят. св. прич. м. р.).