позапълнел

Речник на българския език

1. позапълнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позапълнел е производна форма на позапълня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позапълнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

позапълнел е производна форма на позапълня (мин. деят. несв. прич. м. р.).