позапушило

Речник на българския език

1. позапушило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позапушило е производна форма на позапуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позапушило — мин. деят. св. прич. ср. р.

позапушило е производна форма на позапуша (мин. деят. св. прич. ср. р.).